Анкета

 

Целта на анкетата бе да изследваме влиянието на пренаталното възпитание от позицията на времето. Попитахме нашите клиенти, посещавали студиото по време на своята бременност, до каква роля пренаталните практики са повлияли на децата им. Отговорите може да видите и сами.

 
Кликнете на изображението, за да разгледате отговорите на над 80 Носили живот в себе си и прилагали методите на пренаталното възпитание:
 
 
 
–-
А ето и една по-стара анкета, чийто въпроси и отговори може да видите по-долу.
 
Въпроси:
1. Кои от уменията (които научи при Роси/от сферата на пренаталната
психология) приложи на практика в пренаталното възпитание на бебето
си?
2. Какво точно правеше?
3. Какъв ефект имаше от това?
4. Какво би променила – добавила или отхвърлила, в пренаталното
възпитание на евентуално следващо дете?
 

 
Миглена Делчева:
1. Разговори с бебето и визуализации

2. Говорех си с бебето и му разказвах за света, за раждането му, представях си как е разположено и как излиза

3. Чудесен, успях да го обръна в главично положение когато вече ми предлагаха секцио; имах усещането за пълноценно общуване с него; знаех какъв характер ще има

4. Нищо не бих променяла; ако упсея да направя същото като за това дете, ще го смятам за голям успех

 



Силвия Владимирова:

1. Включих се в курса на Роси в началото на 5-тия месец от бременността. Прилагах на практика всички насоки от курса – позитивните утвърждения, общуване с детето, съвместна подготовка за раждането.
3. Ефектът за мен е здравата връзка между мен и детето, въпреки че не успях да го кърмя. Също така една прекрасна и спокойна бременност, изпълнена с удовлетворение от нашето общуване. Трудно е да се опише ефектът от курса, който посещавах и упражненията, които практикувах до последните дни преди раждането с диска. Но накратко- за мен и бебето беше невероятно.
4. Може би ще се включа по-рано в курса, за да създам връзката с детето още по-отрано. Не съм експерт и се вслушвам в съветите и насоките на Роси, защото вярвам в нейните умения.

 
Антоанета Василева:
1. Общуване с духа на детето на етап, когато тялото му все още не е във видимото пространство.
Чувствах се сравнително подготвена за раждането, въпреки че не знаех какво да очаквам /как ще протече при мен/, не изпитвах страх.
Чувствах се подготвена и за първата среща с бебето, както и за закърмването.
2. Посещавах часовете по йога, което оказваше прекрасно въздействие върху тялото и духа ми.
Всяка сутрин след дихателните упражнения и медитацията, които си правя от доста време, пращах на детето послания, които Роси ми беше помогнала да формулирам.
Правех ежедневни разходки от по към 5 км.
Наслаждавах се на всеки час от бременноста си /особено, когато излязох в 45-дневния болничен преди раждането/.
3. Имах прекрасна бременност.
Нямах страх от раждането.
Имах страхотно раждане – в смисъл точно каквото си го бях пожелала, не останах разочарована от болничните грижи, дори напротив, въпреки че раждах в държавна болница.
Намах проблеми с кърменето /въпреки че в началото си беше предизвикателство/.
Бебето ми беше много спокойно, което допринесе за чудесно майчинвство.
4. Бих направила точно същото. Дай Боже да имам този шанс!

 
Диана:
1. Медитация и релаксация, обръщане към бебето, пожелания към бебето
2. През последния месец от бременността всеки ден правих медитация напътствана от Роси с помощта на диск, изпълнявах йога упражнения, съпроводени с обръщения към бебето, визуализации на положителна енергия, която изпращах към своето бебе, създадох утвърждение за себе си и за бебето, което повтарях всеки ден, представях си появата на бебето като красив и вълнуващ процес, в който аз му помагам да се появи на бял свят без напрежение.
3. Постигнах чувство на удовлетворение от осъзнаването и общуването с новия живот в мен. Прекарах „най-тежкото“ време от бременността изключително приятно и не изпитвах нетърпение или напрежение. По време на раждането бях абсолютно спокойна, а показателите на бебето изключително стабилни, което, лекарите ме увериха, било единствената причина да не „ускорят“ процеса изкуствено с окситоцин (раждането продължи около 12-13 часа). Бебето се оказа с цвят на очите какъвто се появяваше по време на моите медитации. Бебето беше изключително спокойно и нямаше колики. Доколкото мога да преценя за сега част от пожеланията ми към бебето се материализират, а по думите на неговата педиатърка, развитието му изпреварва възрастта, защото е „кърмено бебе.“ Като цяло, той изглежда доста щастлив, за което не е без значение нагласата и заниманията по време на бременността. 
4. Бих посветила много повече време на пренаталното възпитание, както и на медитация и релаксация. Бих задълбочила познанията си за пренаталното възпитание за да ги приложа по-пълноценно.

 
Надя Великова:
1.
– как да открия утвърждението за моето бебе (качества, с които да го даря);
– опитвах да внимавам за мислите си, действията, дори филмите, които
 гледам по време на бременноста, заради начина, по който това влияе на бебето;
– заедно с бащата му говорехме понякога;
– опитахме да се свържем с образа за детето – нарисувахме какво виждаме, по какъв начин го усещаме;
– дарявах го с радост и обич по време на релаксацията за носещи живот.
2. Освен гореизброените дейности, основното което използвах от курса при Роси беше да правя кегелови упражнения, малко йога вкъщи и при Роси.
Но най-редовното ми занимание беше да слушам записа с релаксацията за носещи живот.
3. Всеки път, след като слушах релаксацията отварях очи заредена и усмихната, радваща се на бебето. Също така и отпочинала, помагала ми е в много моменти – когато съм се изтощила физически от бременността, или пък ме е нападнало някое емоционално състояние. Най-невероятното нещо за което ми помогна беше, когато започнаха контракциите! При мен контракциите бяха две нощи подред, първата през 3-4 часа, втората през 1-2 (през деня спираха). И за да успея да си почивам добре във времето между тях си пусках релаксацията и дори успявах да поспя. Така когато на третата вечер започна раждането имах достатъчно сила, за да се справя. Ефектът от йогата при Роси беше, че успявах да „издишам“ контракциите, имаше много ценни съвети на курса как точно да се справим с болката от контракциите и на физическо и на психическо ниво. Беше ми лесно да ги издишвам и във времето между тях се чуствах добре. Предполагам и самите упражнения са помогнали, защото нямах епизиотомия и външни шевове.
4. Бих се захванала с пренаталното му образование още в самото начало, когато видя двете чертички 🙂 Бих се свързала с Роси и бих направила обстоен план как да работя изключително по това. Има доста неща от курса, които все отлагах и така и не изпълних, като например писмото към детето, истинското свързване с моята майка, което също оказва влияние на връзката между бебето и мен. Иска ми се също да успявам повече да преобразувам емоциите си и да го наситя с положителни такива.

 
Лидия Кулекова:
1. Релаксация, визуализация, йога упражнения, утвърждения и връзка с детето
2. Слушам диска с релаксация, повтарям си утвържденията за мен и детето, отделям повече внимание на физическото състояние и усещане за тялото си (по-съзнателно отношение); правя упражнения за дишане и визуализации, които да подпомогнат изграждането на положителна матрица
3.
– станах по-съзнателна в действията си. дори когато не мога да владея емоциите си, ги наблюдавам повече и това ми помага да навляза навътре в себе си, да се опозная и приема
– с физическите упражнения започнах да усещам повече тялото си и да се чувствам като цяло по-добре
– утвържденията за мен и детето ми подпомогнаха самовнушението за състоянието, което мога/искам да имам, както и даде образ на визията ми за развитието на детето
4.
– бих започнала от по-рано, или по-скоро не бих спирала, защото разбрах, че този процес е доста дълъг и бавен, не само заради времето, в което душата на детето се загнездва, а и защото е необходимо почвата в съществото на майката да е плодородна и чиста
– бих включила повече практически форми на нефизическите упражнения – за изграждане на нагласа, емоции, утвърждения – бих включила и приложното им допълнение под формата на музика, рисуване, танц, смях (забавление)

 
Галя Христозова:
1. Имах утвърждение за него, в което го дарявах с радост, сила, мъдрост, пеех му като песен.
Слушах често диска за релаксация на Роси, който ми помагаше да съм във връзка с него.
Използвах техника ТЕС, за да въздействам върху диагностициран вроден сърдечен порок.
Говорих му, свързвах се мислено с него
Подбирах внимателно каква музика, филми, хора ме заобикалят.
3. И досега, щом чуе тази песен, която му пеех, докато беше в корема ми, се успокоява. Сега /2 г10м/ я нарича „моята песен“
Продължаваме да имаме много силна мисловна връзка. Докато кърмех, можех само с мисъл да му предам кога съм уморена, да спре, например. Сега, ако нещо се случи с него – удари се, падне или нещо такова – и аз не съм до него, го долавям някакси и го усещам. Баща му също реагира така от разстояние.
С ТЕС постигнах много. Той с удоволствие приема техниката.
От стреса и тревогите около проблема му – все още не спи спокойно и се буди с викове, понякога.
Много е музикален и има отношение към думите, римите го впечатляват. Развива се много бързо умствено. Чувствителен е към хармонията в средата си.
4. Знам, че спокойствието на майката е от изключително значение. Важно е да я заобикаля красота и хармония. При следваща бременост не бих работила или само неща, които ми доставят удоволствие и ме свързват с добри хора.
По-често бих ходила на планина. Не бих се подавала на стрес и тревоги.

Comments are closed