За ползата от релаксацията като метод за лекуване на психосоматични заболявания започва да се говори сравнително отскоро. Но всъщност тя се използва от хилядолетия, макар и под други названия – йога-нидра, медитация, състояние на молитвен екстаз. Общото между тях, независимо от културните различия на традициите, от които произхождат, е свързването на Аз-а с неговата дълбинна природа отвъд проекциите на Егото.

 

--> За позитивните промени, утвържденията и работата с подсъзнателните сили по време на бременността

 

 Релакс значи отпускане, коeто ни навежда на мисълта, че за да се отпуснем, трябва пуснем – нещата, които държим здраво  и които ни държат здраво - нашите мисли, емоции, притеснения и привързаности. Всичко, което ни пречи да бъдем тук и сега в досег с това, което е. В досег с чудото на тялото, което формира нов живот в себе си.

Много са проблематичните ситуации, пред които една бременна жена се изправя, особено ако очаква своето първо дете. Често дори когато съзнателно разбира, че няма за какво да се тревожи, подсъзнанието непрекъснато изпраща тревожни сигнали, които засилват емоционалното, умственото и дори физическо напрежение.

Има много напрежения, които до такава степен са мимикрирали, че почти не се осъзнават -  напрежения на тялото, на ума и емоциите. Когато те нямат адекватен начин да се проявят, се натрупват като физически стягания и схващания, емоционален дисбаланс, неочаквани изблици на спотаени чувства. По време на бременността, жената е особено податлива на подобни прояви, а последните често се явяват и като  отдушници за потисканото напрежение. Свръхчувствителността в този период, бързите хормонални промени и обичайните физически неразположения са допълнителен фактор, който още повече натоварва нервната система. И тук способността за релаксация е особено ценен съюзник.

Преживяването на дълбока релаксация само по себе си е целебно. Потапянето в пълния покой на тялото и ума дава възможност да се доближим до истинската същност на Аза, която е отвъд тялото, отвъд ума. Това е състоянието, в което по време на бременността можем истински да осъзнаем случващото се в нашите тела и да му отдадем дължимото внимание. В нас расте едно ново същество, един нов организъм, нашето бъдещо дете и сега, докато то е все още част от нас, е времето на същинското общуване, което няма нужда от думи и понятия. Думите и понятията са езикът на интелектуалния ум, който възприема света по един доста ограничен начин. Те орязват тоталността на света. Но подсъзнанието има свой език, много по-богат, основаващ се на символи, цветове и звуци. Това е езика на архетипите, на формиращите психиката сили, които носят силен трансформиращ заряд, бидейки най-близо до нашата същност.  Изпращането на подходящи образи и изживявания е неоценим дар за бъдещото дете, защото така се създава неговата психична основа.

Тук, във вътрешните пространства на тялото и ума може да се срещнем с дълбоката мъдрост на тялото, с осъзнатото изживяване на съществуването на новия организъм вътре в нас, да се опитаме чрез тишината да го чуем. Първите три месеца този организъм преминава през всичките еволюционни форми на живот, през които е минал човека, започвайки от проста клетка, преминавайки през водното и земноводното, та до човешката форма. За всеки стадии се развиват определени сетива, които започват да формират представите на мъничкото същество за живота в тяло.

Състоянието на релаксация се постига чрез обръщане навътре и отдалечаване от външните преживявания /почти като да отидем на мъничкото същество на гости за да видим как се чувства то там вътре/, от интелектуалния ум в който са всички програми и обусловености, които идентифицираме като Аз.

  В това гранично състояние между съня и будуването се осъществява спонтанна връзка с подсъзнателните области на Аза, където всъщност се извършва основната работа с нашето програмиране и съответно препрограмиране.

Тъй нареченото алфа-ниво  се оказва, че е най-подходящо за работа, ако искаме да направим някакви сериозни промени в себе си, в характера си или  с някои пристрастявания. Това е нивото, което се ползва при такива техники като йога нидра, хипнотерапията, творческата визуализация, Силва метод и много други.

 Освобождаването на напрежението, релаксацията и покоят на ума са тайната на трансформацията.  Тя не може да бъде постигната чрез интелектуалният ум, чрез узнаването на нещата като информация. Може много пъти да прочетем, че по време на раждане не трябва да се страхуваме и да се съпротивлявате на болката, но това знание едва ли ще ни промени. За да има ефект, то трябва да стане част от подсъзнателния ум, от дълбоко действащите програми, намиращи се в подсъзнателното и несъзнателното ниво на ума. А те се отварят когато вниманието се освободи от тялото, което пък става при пълната му релаксация.

 При пълна релаксация възприемчивостта е по-голяма. Когато съзнанието е свързано с всички сетива, възприемчивостта е по-малка. Поради процеса на интерпретация чрез ума, познанието, което влиза в мозъка, всъщност не се запечатва истински в него. Но отдръпне ли се ума навътре, в състоянието между съня и бодърстването, всички впечатления, навлизащи в ума в този момент добиват огромна сила и остават там.

Подсъзнателният и несъзнателният ум са най-мощните сили в човешкото същество. Именно те са главните режисьори на нашата съдба, независимо съзнаваме ли това или не. За да може да се случат някакви промени в нас, то първо те трябва да се случат в тях, защото основата на всичко, което сме, се намира в подсъзнателните и несъзнателните слоеве.

               

Използването на положителното утвърждение в съвременната психология е мощен метод за трансформация на личността. В йога този метод се нарича санкалпа, другаде е присъстващ във формата на молитвата. Общото е че чрез употребата на определени словоформи се постига желана промяна в личността, и дори в реалността като адекватно нейно отражение.

Положителното утвърждение е особено ценно по време на бременността, когато сензитивността нараства и подсъзнателните сили се активират. Бременността е период на преход, в който стават големи промени с психиката на жената. Много от съзнателните програми трябва да се пренаредят съобразно новата роля на майка и новите отговорности, които тя трябва да поеме. Изникват нови страхове и безпокойства, които понякога придобиват натрапчив характер, но тъй като нашето общество по принцип си е невротично, те се считат за нормална част от бременността.

Истината обаче,  е че точно сега те трябва да се избягват. Доказано е, че преживяваният стрес от майката по време на бременността дълбоко рефлектира върху здравето на детето. Стресогонни хормони като адреналин и норадреналин преминават плацентната бариера и навлизат в кръвообращението на плода. Там те действат като токсини, които нарушават естественото му физиологично и психологично развитие. При силно стресираните майки, които не познават начини да релаксират и освобождават натрупаното напрежение е много по-голяма вероятността да родят деца, които развиват неадекватно поведение, хормонален дисбаланс и ендокринни смущения в своята юношеска и зряла възраст.

Но това не го казваме , за да прибавим още едно безпокойство към списъка (Ами сега! Толкова се безпокоя, че се безпокоя!), а за да събудим заспалия ум, който движен по инерцията се оставя да бъде жертва на страхът и невротизма, забравяйки, че е техен господар. В почти всички случаи изживяваните страхове са от нещо въображаемо, което така и така не се случва (или точно мисленето за тях ги поражда). Но умът не прави разлика между въображение и реалност, той изживява нещата, а и тялото заедно с него. Това лесно може да установите по сърцебиенето и мускулното напрежение, породени от гледането на някой добре направен трилър. Изживяването на страха е същото, както и с някоя истинска опасност.

Страховете, безпокойствата и напреженията са една немалка част от натрупаните автоматично задействащи се мисловни механизми, които предопределят психичния свят. Техният автоматизъм предполага липса на съзнателен контрол. Бидейки част от подсъзнанието, те не биха могли да бъдат променени директно от съзнанието, а чрез методи, въздействащи върху подсъзнанието. Един от тези методи е използването на положителното утвърждение и то в състояние на релаксация, в състояние алфа на мозъчните вълни.

Положителното утвърждение се използва активно в психологията, когато трябва да се промени нещо от психичния  модел на човека. Начинът, по който човек възприема себе си е резултат от неговите мисли. Повечето от тях са неосъзнати, автоматични,  продукт на натрупания жизнен опит и най-ранните преживявания, превърнати вече в твърдо установени вярвания. Много често те не само че са погрешни, но и определено пречат на развитието. Някои убеждения, създадени в детството (например, че не можем да пеем , че трябва да се страхуваме от това – онова, че не заслужаваме да бъдем обичани, защото сме лоши и пр.) макар и да знаем на интелектуално  ниво, че не са истина, продължават да ни пречат, да доминират поведението ни, приели сме за факт, че ние сме си такива. А всъщност, ние просто сме се описали с тези неща, но това описание е дреха, която можем да прекроим. Дълбоко в себе си знаем това, но или не знаем как, или се заблуждаваме че правим нещо, или отлагаме за по-нататък.

Периода на бременността обаче, е време на преход към друга форма на живот. Идват промени, които ще ни поставят на изпитание и психичния ни свят трябва да се поизчисти и укрепне. Сега , когато ни предстои да станем родители знаем, че всички наши слабости и негативни тенденции ще се отразят и на децата ни и това осъзнаване може да ни даде силата да започнем промените в себе си, които все отлагаме.

Еволюцията на ума трябва да се извършва по естествен начин. Не бива да се борим директно със своите навици и ограничения, да ги приемаме като врагът, който на всяка цена трябва да победим. Така можем единствено да се настроим враждебно срещу себе си и да спрем да си даваме обич. Недостатъците не могат да се премахнат с омраза, нито със сила на волята, ако не включим някои помощни механизми. Ако не тръгнем от подсъзнанието, следващия път, когато решим например, че тази цигара е последната, силата на волята ще се превърне в слабост на волята. Защото в изградените вече невронни пътища на подсъзнателния ни ум, пушенето е навик, част от описанието,  което имаме за себе си. А подсъзнателният ум е безкрайно услужлив . Той качествено поддържа програмите, които предварително сме му задали. Така при поредния провал,  просто ще решим, че сме със слаба воля (отново ще се опишем с нещо) и вероятно ще спрем с опитите.

Същото се отнася и за тревожността, страховете и другите психични проблеми, с чието засилване по време на бременността се сблъскват немалко жени.

Как да действаме тогава за да станем съюзници със своя подсъзнателен ум?

Като създадем едно подходящо за нас положително утвърждение, което да повтаряме не само по време на релаксацията, следвайки инструкциите в диска, но и сутрин след събуждане и вечер преди заспиване, когато мозъкът естествено е преминал в алфа ниво. Също така, може и да го използваме като мантра и да си го повтаряме винаги, когато се сетим, когато чакаме някъде, когато ходим, когато пътуваме и пр.

Особеното тук е, че утвърждението трябва да се повтаря с убеденост и категоричност, без никакво съмнение в посланието, което то носи.

Неслучайна е приказката : „повториш ли една лъжа 100 пъти, тя се превръща в истина”. Тук не коментираме кое е лъжа и кое – истина, защото в сферата на психиката всичко е относително. Така или иначе, всички описания, които сме направили за себе си са просто описания, психични надграждания над епицентъра на Аза. Това, че сме повярвали в тяхната истинност е поради повтарящата се опитност с тях.  По същия начин новите описания , когато се повторят достатъчно брой пъти (поне по стотина на ден), се интегрират и стават част от личността ни.

Примерно утвърждение:

„Аз съм уверена и спокойна. Силата на Майката е в мен. Приемам радостта и болката като източник на моята сила. Раждам бързо и леко здраво и щастливо дете.”